Преди любов, че друсане ритъм
На изток от рози, в смутен тъмнина,
Липсва вечния обстоятелството,
Копнеж още, отново, за това проучвателно наклон
Напразно ще летя в сърцето си
Подпалена, парене, консумира, изразходвано.
Любовта не е край, нито пък края
Лесно: става дърво, става семе, започва
Нуждаят, месене, средата на отчаяние,
Дългото изкачване от самота, превръщайки
В надежда, в мъка, в глупаво очакване.
Няма две са свързани освен в болезнено обучение:
Всеки уплашен лезия затворен за реставрация.
No comments:
Post a Comment